автор: PetarPJ

Часовникът щракна
и грабна минута живот.
Крадец!
Извиках му – Спри!
А той непослушен
тъй грозно защрака
като зеленясала
крякаща жаба,
и със същото темпо
вбесяващо чак
равномерно задъвка
поредна минута.
И сякаш със всяка секунда
по-тясна ми става яката,
по-стегната ризата,
къси обувките
сякаш съм стигнал предела
и вече е време
да бъда смален.
Щрак и секундата вече
е спомен,
повдигащ въпроса –
На тик или так
за последно ще вдишам живота?
И въздуха бяга,
ризата стяга,
вратовръзката време
притиска врата ми,
и точно тогава – аларма
прекъсна кошмара
тъй сякаш, че каза –

„Човече, почни да живееш!“