автор: rumpel

Творецът е самотник по душа,
сетивност има за света невидим.
Играе сам със себе си на шах,
дори да победи не му се свиди.

Поетът с думи образи реди,
в дъждовни рими, в пухче от радика.
Сред падащи Орфееви звезди
извират чрез стиха за Евридика.

Художникът със четка и размах
прозира в Ботичелиеви краски.
В космичната мелодия на Бах
живее нежна Моцартова ласка.

Творецът е самотник разпилян
и вечно по пътеки сънни броди.
А Бог го наблюдава като Фавн,
обожествил изящната природа.