автор: daro

От малък съм
болнав февруари.
(а вече съм юли)
На две ниски нива
гирлянди на жици крепя,
както и
кожуси на птици.
Но също така
и роден
с на гърдите ми, пейка.
Все някой посяда,
и когато си тръгва
по нещо оставя.
Нали съм безмълвен,
как да му кажа:
Още си тежък –
тежи под ребрата.

А днес
един толкова слаб
ме прободе с бастуна.
Напомни ми свят
с крачоли над глезени
и с колана над пъпа.

Вчера
гларуси грачеха
на някакъв странен,
стъргалов език.
Обсъждаха чайки
(и техните майки).

Ставай!
Ставай – си дудна.
На четири крака
си още толкова млад.
Рода ти не помни
уседнал номад.
Хвърлих и двата…
Пресякох шосето
дълбоко в мен.

И хванах морето.