автор: severianin

“...дълбока сутрин, всъщност още нощ...”
Анелия ГЕШЕВА

Над мен пилее Кумовата слама
един продънен ярък звезден кош –
и помен от зората още няма,
дълбока сутрин, всъщност още нощ...
Какво ме стресна?
Изгрева ли чакам?
Защо по тъмно почва моят ден?
Не селските петли ме будят в мрака,
а незаспалата тревога в мен.

Тревога от какво?
Аз нямам грижи!
Дали защото свърши моят бяг
и дните ми към зимата се нижат
в дълбока есен, всъщност вече сняг...

Дали защото не разсъмва вече
и жаркото ми пладне беше миг,
а само някакъв светлик далечен
разрежда мрака?
Всъщност не светлик,

не утринна зора, не слънце жарко,
не златен водопад, не ден красив –
една мъждива светлина неярка,
довела в изгревите здрача сив.

Навярно затова тревожен крача
под яркия продънен звезден кош –
защото в мен разсъмва вече в здрача,
в дълбок следобед.