автор: iren5

"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова

Здравей...

Това, че не получаваш писма не означава, че не ти пиша... Защо пиша ли? Пиша, защото разбрах, че споделянето на мислите е смелост... защото искам да бъде наясно със себе си, с чувствата си, с умението да ги споделям...
Пиша за себе си и за тези, които между редовете ще прочетат, кое ме прави жива... между редовете ще намерят и това, което ме прави щастлива...
Пиша, а тишината виси във въздуха... Кой ще я наруши? Ако искаш наруши я... прочети Душата ми...
Бавно чети... не бързай... има време... Вярвам, че Съдбата достатъчно дни ще ни отреди.
Любов е основната дума в писмата, а останалите... тях пуснах като разпилени глухарчета. Оставих Вятърът да ги подреди...
Ако Морето владее чувствата ми, то Вятърът мислите ми обладава...
И знам, че само ако напълно му се доверя, тогава всичкият страх от мен се изпарява...
И политам с птичките към облаците... към звездите... А той, Вятърът, ми шепне – „Не бой се” и ми гали косите...
Прочети ме... седем писма за теб съм написала... Седем – число библейско „божият печат”.
Всяко с любов съм орисала... „Обичам те!” – ти казвам със тях пред целия Свят!