автор: Shrike

Дъждът носи най-тъжния дъх на пролетта. Истинския ѝ цвят.
Всеки ден е пробуждане с вкус на надежда. Сънени, ръцете ми настървено те търсят, прегръщах те допреди миг, къде си... Може би си навън и целуваш дъжда, и събираш доверие. Или си все още в съня ми, надвесен над вълшебната златна река. Реката днес е червена, любими. Нима не видя, че ме отнася отвъд пределите на Корелия... Разтваря омайния аромат на кърваво-червената роза. Може би си навън и пиеш дъжда, и си припомняш вкуса на любов. Тази светкавица е последния знак. Тръгвам. Към тебе.