автор: drifter

Всеки ден потъвам в кладенец без дъно.
Колко още стълби има към отвъдното?
И не ме вълнуват суета и блясък,
нося на гърба си цял чувал със пясък.

Песъчинки-мигове от бреговете на живота
трупам, но не стигат да живея кротко.
Мигове щастливи, мигове сърдити,
пропилени мигове... Събирам и се питам

кой от тези мигове оттатък ще ми трябва,
че от всички само него аз да грабна?
Мимолетни спомени, накацали по жиците...
Времето извайва тяло на старица.

А душата млада е и още и се пие.
Как ще мога в пясъка душата си да скрия?