автор: ZAGORA

Духът ми е щастлив.Умът е тъжен.
В единствен миг-разнопосочен трепет.
Тоя контраст е нетърпим,но важен,
звукът ечащ в житейския тромпет.

Той е причината родила всяко следствие
и дрехата във кръпки от лъжи и истини.
В отсянката на зло,в трънак от бедствие
и на доброто в сладостните драскотини.

Натрупалият сняг е ослепителен
под антрацитената кожа на нощта.
Дали е свършек или оживителен,
но белотата му е синонима на мощта.

Дали надолу или пък нагоре,
но той е буфер за частицата от време,
духовно сбъднат априори,
за стъпалата на духа-грижовно стреме.

Контрастът е изконното перпетуум мобиле,
безцветността в баланс със лунната дъга.
Потъващо сред хилядолетията дефиле,
разлом между усмивка и сълза.