автор: Cataleya

/трибют на Роб Гонсалвес/

Ще затворя в син балон сърцето.
Нека да се рее нависоко.
Сред поле от затъмнения на Слънцето
без опушените очила сме слепи.
Крадешком промъкнали се ноти
канят да валсувам със завесите,
докато аркадите на моста продължат
в океана ветроходното си плаване.
Най-неадресираното: „Търсих те”
покачи душата ми сред клоните...
Над тълпата с огледалните им истини,
чакаща небето да се срути.
За да завалят лишили се от хелия
безбалонно дегазирани емоции.