автор: erka

Не ми отнемай,
краткото мълчание
от бялото пространство
на афиш,
прилепнал върху някой
ранен час, когато
все още булеварда спи
и само гълъбите с пейките
клюкарстват
за климатичните промени
и дъжда,
загубил интерес
да ги разделя
и да отмива намеци
за тези срещи...

...когато всичките актьори
са избягали,
а името на постановката
е неизвестно
и само празната представа
подхваща крайчето,
за да ме смъкне
обедно
във жегата,
където вече няма гълъби
и пейките посрещат
само слънцето,
защото всички постановки
са известни -
до толкова,
че нямат нужда
от дати и билетни центрове,
до толкова,
че целият сценарий
е само черно-бяла графика
и в нечетливото суфлиране
на вятъра
се чува ехото
от недописаната реплика:

- Не ми отнемай, себе си...