автор: Albatros

Най-тъжните дървета на света –
дървета с разлепени некролози,
по тях – дете, се учех да чета
възвишени поезии и прози.

Кой майка, кой баща, кой син и внук –
делили с нас солчицата си в пая,
дошли за шепа слънчице, от тук
ще литнем – яко птици из безкрая.

Над нас ще раснат тръни – и осил.
И на забрава Бог ни е орисал.
И кой, какъв на този свят си бил? –
значенията просто губят смисъл.

Нахълтал в залез – пламнало сено,
пил мъдростта на третата си бира,
аз, май, че проумях до днес едно –
човек, дори добре да е, умира.

Приятели, един съвет от мен –
в света, неподреден с цветя и рози,
аз моля ви, поне веднъж на ден! –
се спрете край дървото с некролози.