автор: severianin

Моят ветренски дом не прилича на храм,
аналой и резбован олтар в него няма,
няма кръст, ни кандило... И изобщо не знам
как ми хрумна да правя сравнение с храма.

Затова ли, че с първия лъч светлина
през стъклата небето златисто наднича,
и че – цветен витраж на църковна стена –
всеки изгрев молитвено тук коленичи?

Затова ли, че редом, на речния бряг,
върхове в синевата небесна заболи,
като топъл светлик сред църковен сумрак
греят сребърно в утрото свещи-тополи?

Може би затова, че пред прага ми вън
светят в бяло разлистени брезови клони
като бяла мъгла, като сребърен сън,
или сребърен хладен обков на икона?

Нямам в селската къща олтар, аналой,
но и тези прозорци-икони ми стигат –
в тях Светият Простор е завинаги мой
и Светата Земя е отворена книга.

Денем Слънцето свети ми с нимб на светец,
вечер грее Светата Луна посребрена
и Светото Небе,
и Светият Ветрец,
и светиите Изгрев и Залез са с мене.

Без олтар е домашният ветренски храм –
плуват облаци, пеят в прозорците птици.
Как ми хрумна сравнение с храма не знам,
но пред тези прозорци бих палил свещица.