автор: severianin

Животът, казват, е загадка вечна
на сфинкса стар под зорките очи;
трептящ мираж в пустинята далечна;
Касандра, дала клетва да мълчи...

Животът бил неразгадана тайна!
Но всяка тайна има ключ ръждив,
отключващ пещерата на незнайното,
и огънче за факела мъждив.

Живеех сред загадки и поверия
и разгадавах тайни всеки ден,
додето стигнах хоризонта вчера
и няма нищо тайнствено пред мен.

Започна всичко с тайната “рождение”,
и в тайната “любов” бях посветен.
Днес няма тайна в чувствата за мене
и всичко е един познат рефрен.

Отварях старите врати прогнили
на тайните по пътя си трънлив.
За повече загадки нямам сили –
освен за тая, че съм още жив.

Едничка тайна само ми остава
– врата, белязана със странен знак –
и аз последна крачка ще направя
на Вечността зад дървения праг,

където всичко е до болка ясно
под стария прозрачен небосвод.
Но древните загадки са прекрасни,
прекрасна е загадката “живот”

и аз, преситен от загадки, няма
за тайната да търся ключ ръждив.
Животът, казват, бил една измама.
Аз знам!
Но е прекрасно да си жив...