 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон" | Вход | 11 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от Omaia на 17.06.2014 @ 19:59:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Отдалече идват думите ти, Уляна. |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от Kanegan на 17.06.2014 @ 20:10:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Времето е спряло, но светлината работи в йоти за душите ни.Ден след ден, за да се роди новото небе и новата земя!Така почувствах твоето стихотворение Улияна!!! |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 17.06.2014 @ 20:42:02
(Профил | Изпрати бележка) | Ули, такива стихове са Амброзия за сетивата ми! Благодаря!
ще си го чета още много много пъти :)
Поздрави! |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от mamontovo_dyrvo на 17.06.2014 @ 21:09:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Много добре! SOS! |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от Rodenavlotos на 18.06.2014 @ 11:47:28
(Профил | Изпрати бележка) | | "един почти привиден и изтънчен рай e жив в душите ни"...Тъжното, че при човека всичко е почти. Изтънчен, но незавършен. Поздрави за красивата и дълбока поезия! |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от Lucky68 на 18.06.2014 @ 15:21:47
(Профил | Изпрати бележка) | Възхитителен поетичен рисунък!!! Творбата ти, Hulia, напомня неспокойният шепот на кръвта, стаила паметта на древните ни гени. Създава усещане за завръщане в центъра на търсещата ни същност...
Стихът ти е богат на поетични попадения, което му придава още по-голямо очарование и смисъл! Много си харесах "нимфа с кръв на амазонка" и "един почти привиден и изтънчен рай e жив в душите ни".
Моите искрени аплодисменти за стиха и закованият финал, който всъщност е философския ореол на произведението ти!
Благодаря за насладата, която ми подари!
Lucky :) |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от zebaitel на 19.06.2014 @ 07:19:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Ули, аз нали се заплесвам най-вече по образите, та тази "истина в обков" така ме впечатли, че още се опитвам да си я представя!!! |
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от Hulia на 19.06.2014 @ 19:07:18
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | "...душите – скъпоценни камъни със цвят
на Истина в обков – тела от кал..."
* * *
Значи обковът важи за скъпоценният камък-душата, поставен в тяло от кал, а цветът на душата е Истина...това съм искала да кажа, друг е въпросът дали съм успяла да го река достатъчно точно, благодаря за прочита, Зеб!:))) |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от zebaitel на 19.06.2014 @ 20:09:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, и аз така си го представих, Ули! Бъди спокойна, ясен е смисълът! Това, което ме порази беше словосъчетанието "истина в обков" като образност!!! |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от mariniki на 23.06.2014 @ 20:17:46
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | стиховете ти са като притчи, мила Уляна.. написани
с изящна словесност и мъдрост.. поздрав и
прегръдка за теб, от сърце.. |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от missana на 28.06.2014 @ 22:12:14
(Профил | Изпрати бележка) | Ако използвам заглавието на известния разказ /на класик в жанра/ "Елинска тайна", то тук е редно да се възползвам от кодовото наименование "Атлантска тайна". Усещам, красиво и поетично поднесен, вкусът на Апокалипсиса, чрез един "древен зов":
"В сърцето ми живее древен зов на
нимфа с кръв на амазонка, зовяща планини,
потънали до островни разпятия, заоблени във
таен и мистериозен знак. Хребетите на гърдите
на земята повдигат влюбено дълбоките води
на Понтис и няма сила, която да удържа земетръсите..."
Впечатляваща образност и мисъл, покоряващи чувството за естетика на четящия.
Поздравление, Хулиа! Все пак ми остава надеждата, че е останал читав последният спасителен пояс за планетата.
|
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от Hulia на 29.06.2014 @ 16:07:18
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Много ти благодаря за стойностния и дълбок коментар, а относно последното, което казваш, ето точния цитат:
* * *
"...и няма сила, която да удържа земетръсите
във вкаменените покои на тела от пръст направени..."
* * *
Т.е. иде реч за земетръси в духовен план - на всички нива в телата ни, в душите ни... |
]
Re: Когато небето е плачещ за Атлантида Посейдон
от Ufff на 09.11.2014 @ 10:14:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Грандиозна картина. Представих си я и настръхнах. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 740
ХуЛитери: 3
Всичко: 743
Онлайн сега:
