автор: severianin

“...Краят, който винаги предстои.”
Богдана Зидарова, “Единствен”

Пред мен е Вечността...
Но що е Вечност?
Начало дълго или край безкраен,
разтеглен до самата безконечност,
за да сме вечно крачка преди края?

Пред мен е Вечността...
Но тя е просто
поредица от мигове нетрайни.
С мига живеем. На мига сме гости.
А той е смъртен.
Вечността е крайна.

Мигът се сменя с миг – за да изчезне.
Началото е кенотаф на края.
Мигът реалност ли е или бездна,
в която рухва времето?
Не зная!

Но знам, че щом мигът е смъртен, значи
и Вечността е край след край навързан –
от край към край с мига на рамо крачим;
мигът е край, към следващ край забързан.

Мигът е край.
Мигът не е начало.
Не само затова, че е нетрайност –
той просто е изконна част от цялото,
в което краят предстои безкрайно.