Този ритъм създава звезди,
с младенеца се ражда и нищо
не подсказва, не помни дори
мисълта за покой-разрушение
Той звучи над върха побелял
и в самотната птича печал,
но щом има го - значи създава
нечий промисъл живия трепет...
Той е тих, той е тих и тъй мощен
.. ще извира, издига, разнася
над света своя дух животворен,
който с детския вик опознава
любовта на ръката към топлата
благославяща глина под пръстите;
катедралното ехо, с което
тих пристъпва самотникът в мрака.
И ще пее сърцето, понеже
своя ритъм-живот опознава...
Ще звучи сътвореното време
в разгаданата земна стихия...
Рашел Леви