автор: Rodenavlotos

В метафора ще се превърна на живот
от незапочната и незавършена поезия.
Светкавица- в капана на гръмоотвод.
Ловец на думите, осъден на амнезия.

Най-страшното, дори от бърза смърт
по-страшно е умирането на съзнание,
дълбаене за някой спомен, като кърт,
за късче минало, където да се хванеш

и приютиш, като във майчина утроба.
Каквото и да правиш- там се връщаш,
изминал пътя си от люлката до гроба,
вкопан в темелите на земната си къща

отново в мрак, но пълен с неизвестност.
Изгубил тялото, изгубил мисъл, дух,
макар написал Песента на песните си,
ти и за тях ще си изгубил вече слух.