автор: rudin

Невъзможна любов, забранена любов!
Любовта между двама обречени.
Като пенна вълна, като камъка два
воденични въртят се крайречни.

Между тях от зърно стриват житно брашно
и надежда в руслото потича.
И мечтаят едно: от навито кросно
да са кукли от мъничка притча.

Бели нишки сноват в невъзможния свят
на живота, за тях недоносен.
И долитат с ята, бели гълъби два,
на рояци пчели медоносни.

Но не кацат при тях, сякаш пролетен грях –
ни гнездо, нито кошер с царица.
А отлитат натам, чули тихия псалм
подир храм на езическа жрица.

Невъзможна любов, забранена любов
на изгонени двама от рая
и с разтворена гръд, две души вън вървят,
и какъв ще е края? – не зная...