автор: arkoudaki

Разкажи ми за живота,
за онзи гладния, във ниското,
където дните в черно преминават
и стъпките са тежки, като истини...

Където си оголен до премала
а думите са мрачни плесени,
жигосан в бедността да оцеляваш,
душата да кърви до есенно...

В хомота спънат, трижди да проклинаш,
за хляб насъщен, светлина и вяра,
изправен да вървиш, поименно
богоизбраните, злодеите да назоваваш...

Онези, лъскавите лешояди,
които късаха от залъка последен,
единствената риза на гърба ти
я взеха, от бедните да си по-беден...

Не ми разказа за живота, чистия,
роден по черешово време,
за песента на хилядите мъртви...
За Свободата, светлата... За нея!!!