автор: erka

...от завещанието й разбрах,
че пазела за мене нещо,
прибрано в дъното
на старата маза.

Свалих най-прашния буркан.
Отворих го,
а вътре... нищо,
освен набързо
сгъната хартийка
и почеркът й -
толкова познат,
с типичните за нея
криволици:

- Това, което търсиш,
си е там -
оставяш го...

На сляпата полица.