автор: tzvetcomarinov

Разбираше цялата баналност на онова, което ще излезе от устата му и въпреки това, не го спря.
- Не се притеснявайте, госпожо Брукс. Вашият съпруг ще се намери и едва ли му се е случило нещо лошо.
Младата жена го погледна с ясно разгадаем израз. "Празни приказки са това, агенте", но изговори съвсем различно.
- Благодаря ви за успокоението.
Трябваше и той да повтори същото. Нали му спестяваше сцената в която ще се прави на артист за да рецитира глупаво, някакъв си утешителен монолог. Наистина е прекалено рано за взаимни благодарности, по-добре е, нека и двамата останат на вълните на реалността.
- Имаме потребност и от вашата лична помощ.
- Съгласна съм.
Отново излишни безполезни думи, но какво да се прави в случая. Нали само преди някакви мизерни секунди, единият мяташе открито поглед на недоверие към другия. Той още не е изчистил от главата си мисълта за съпричастност в изчезването на професора, не знаеше как да реагира. Обичайно е разговор между непознати, да съдържа и голям процент клиширани фрази. И агент Пол Ричмън се налага да приеме това неписано правило, преди на свой ред да изрече баналност.
- И аз ви благодаря.
Ето, така е понякога в живота. Докато едни си разменят незаслужени благодарности, други някъде изпитва животоспасяваща нужда от помощ. Едва след като я получат, ще може с основание и да я изкаже.
Застрашен ли беше наистина живота на професор Саймър Брукс. Агент Пол Ричмън не е сред поклонниците на крайности, но фактите го подкрепяха сега за едната.
Разни ужасни заливания в бетон, разчленяване или обливане с всевъзможни запалителни течности, бяха все от атрибутите с които хора от подземния свят се разправяха помежду си. Университетският преподавател трудно би се вписал към тях. Обхванат от амбицията да стресне медицината, той направо е загърбил много житейски изкушения. Без да се изричат някъде на глас из стаите на жилището, но позагърбилият семейството професор, никак не пасва към сценарии с подобна насилствена смърт. Най-тежеше за доверие версията, да е станало всичко заради научните му страсти и амбиции. Сега дали работи някъде за окончателния успех или трупа достижения, които ще струват пари ако бъдат продадени, нямаше решаващо значение. И за двата варианти, доктор Брукс трябва обезателно да е жив и с творчески способности. За което се грижат разбираемо ония, дето са го отвлекли.
Освен ако не искат парите им да потекат още по-скоро и в името на това, извършат глупост.
Ричмън изстреля напосоки и съвсем необмислено поредния си въпрос.
- Извинете, госпожо Брукс, не съм представител на отдела за борба с наркотиците. Може свободно да отговорите, вашият съпруг вземаше ли понякога от тях или нещо подобно, дори да е било с цел подтискане на умората.
Каза последното с амбиция да позаглади остротата на думите, а не се получи никак. Шибнаха те младата жена с нещо мръсно през лицето.
- Какво говорите! Той е медик.
Реагира емоционално, ако не съвсем престорено, поне достатъчно убедително. Сякаш за пръв път чуваше за присъствието на тоя порок сред последователите на Асклепий.
- И медиците го употребяват - продължи агентът, макар да усети моментално, колко е сбъркал.
Чертите от хубавото лице реагираха непринудено и открито. В тях нямаше поза или доловено притворство. Това го накара да продължи по-нататък, но вече след като е направил завоя.
- Попитах ви, не да унизявам или засегна с нещо достойнството и авторитета на вашия съпруг.
Така продължи с отпускащи нюанси. И спря едва когато забеляза, че госпожа Брукс ще бъде полезно в диалога. Подкрепи го и тя с благодарен поглед. Каза:
- Разбирам ви добре, но приемете честно. През нашият семеен живот, Саймър никога не е прибягвал до тях. И за студентските години мога да твърдя, защото през част от тях бяхме вече близки. Затова спокойно и уверено заявявам пред вас.
Оставаше да бъде така категорична и за детските години на професора, но това сякаш вече не бе чак толкова необходимо.
Версията за опияти се оказа мъртвородена, но като всеки разследващ, агент Ричмън имаше основания, да провери тук за съпричастност от наркотици. Бялата отрова съсипваше не само здравето, но понякога завинаги и съдбите на хората. Дори без пряка употреба от лицето, може да бъдат спретнати най-различни сценарии към него. Компромат, изнудване или прояви на моментна човешка слабост. Разнообразието е толкова голямо, колкото са индивидите в чийто глави се раждат идеи да използват подобни хватки.
Малко самокритичност винаги помага по-ефикасно и от голяма забележка направена от началството. Защо ли наистина толкова упорито трябва да броди из коридорите за да търси наркотични вещества. Професор Брукс беше медик, а не специалист по химия. Амбициран горещо да създаде човек, а не да търси поредния хап за промени в неговото душевно състояние.

Цветко Маринов