автор: roza1

Почти е лято. Няма вятър.
Морето ми се укроти.
След много бури и въздишки
брегът ми се научи да мълчи.

Днес със пръсче боязливо
по пясъка рисувам смях.
Очите ми се любят със вълните,
по рамената ми се стича грях.

Почти е лято. Босо и солено.
Душата ми е котва, без въже.
Моряците ще отпътуват,
а аз ще чакам моите мъже.

Ани Николова