автор: sradev

Когато свършихме училището той каза, че десетгодишнината ще празнуваме на Хавайските острови. Не съм го питал, може и сам да я е празнувал там.


Когато бях млад и хубав обичах да си подремвам по час-два следобяд. Тъкмо на средата ме стресна телефона.
- Хайде идвай на Витоша.
- Къде, къде?
- До Хемус.
- Как така!?
- Абе Тримонциум!
Очаквах от него всичко, но трудно ми беше да локализирам такава разходка по планините и хълмовете, а той не фантазираше, той реализираше фантазиите си.
Най-сетне се събудих и напъхах всичките имена в кавички, след което измучах:
- Аха, в градинката пред хотела.
- И да не си забравиш паспорта, че ще си ми кум!
Взех си паспорта, дотътрах се до градинката, гражданското беше отсреща.
- Запознайте се, това е кумицата.
- Много ми е приятно.
Прочетохме цял вестник, докато служителката четеше своето нравоучение, оженихме ги, и се разделихме пред гражданското, защото те, докато ме чакали бяха изяли в закусвалнята свадбеният обяд.

После те заминаха за малко до Швеция и забравиха да се върнат, работеха каквото падне, нещо и в телевизията, след това казваха клюките, че заминали за Щатите...

След петнайстина години, пак следобяд, но този път не спя, защото бях вече стар, рефлекса ми го подобри сина ми, като ми извади ръката от ставата (беше на годинка и 12кг) и понеже беше буден не си позволявах да мечтая да бъда млад.
- Здравей, хайде да изиграем един бридж!
- Дадено, бе. Къде си?
- В Холивуд.
- Жалко, трамваят не ходи до там. А ти какво правиш там.
- Озвучавам филми. Но само един съм направил добре.
- А жена ти, сина ти какво правят.
- Тука са, сина ми му купих кола на старо, а той първият ден да я потроши цялата!
- А станало ли му е нещо?
- Не, нито драскотина.
- Какво искаш? Родова черта. Ти след като взе книжка отиде на Витоша и се върна само с волана, смачкан щото железен, а на тебе - нищо.
- Е, да, но тогава бях на 18, а сина ми току-що навърши 14.
- Акселерация!

Пак минаха петнайсетина години.
Що не зема и аз да му се обадя?
Само да му намеря телефона.

Ниво 3
Сладар