автор: daro

Нямаш идея
как си глътнах ума!
Освободих дима
от езика.
Дарих му очи –
дълбоки очи…
да внимава
когато стъпва по дъното
на сърдечното.

А рибите…
нека си джавкат подводно.
Мехурите-звуци
(и букви, и думи)
щом стигнат повърхност
се пръсват беззвучно.
И водната леща ще къкри
в бульона
съвсем водоравно…
докато охлюви рязко пасат
езичетата
на покълнали кръгчета.

…вдъхновено и посветено на…
ами на душата, която си знае