автор: mamasha

... Дали го помни дядовата къща -
онази къща с топли калдъръми,
в която все сънува, че се връща,
когато слиза пролетта по хълма...

***

Обличат ли се сливите във бяло,
цъфтят ли още люляци из двора,
чешмата, цяла зима все мълчала,
дали отново весело бърбори?

Пилее ли бадемът стар въздишки
на вятъра под дланите прохладни?
И пак ли белоснежно плачат вишни -
като в елегия на Дебелянов?

А шумното си пролетно стакато
повтарят ли от сутринта стрехите?
Все тъй напевно шушнат ли листата
и жълтите лалета из лехите?...

***

... Момичето сънува, че е вкъщи,
че тича пак по топли калдъръми...
А хълмът във зелено се загръща...
Навън е пролет – време да се върне.