автор: severianin

Безграничен и стар като звездния свод,
океанът на Времето спи под небето
и треперят сред пенест прибой бреговете му,
и се раждат в недрата му свят и живот.

Пра-история, люлка на всеки нов ден,
тези ръбести тежки вълни са пра-вечни –
пра-начало на всичко сред ери далечни,
сред които е бил този свят пра-роден.
И животът се ражда със профил столик –
странни риби кръстосват пра-древната влага
и по морското дъно обречено лягат
вкаменели основи на бъдни скали.

Странен свят на чудовища с древни черти
в абисалната бездна на времето скита
и се питам сред всичко, безмълвно се питам,
щом се ражда живот, щом светът се върти,
ще настъпи ли ден или може би век,
та в неясния зов на кръвта си заслушан,
от морето пра-древно на древната суша
пълзешком на брега да излезе човек?