автор: ma_gi

Чистите души били за рая,
не за нашия побъркан свят...
Тук, дори, понякога забравям
да обичам собствения брат...

Нищо, че делим една утроба
и вървим след къшея си хляб –
впримчени, изгубени, безбожни –
брат за брата си, е дебнещ враг.

Но, понякога, прозвънва глас на фея –
като в приказните лунни светове...
Мъничка такава, а пък смело
призова забравено дете,

дето в мен се криеше страхливо,
посред безразличие и грях...
Бях го пуснала да си отиде,
а дочух забравения смях.

Смееше се, тичаше след нея
и светът за миг се промени.
От едно дете и малка фея,
заблестя с кристалчета-сълзи...

Чистите души не са за рая,
а за нашия побъркан свят!
Слизат те при нас, защото знаят:
беден духом, с тях е по-богат.