автор: Marta

в рокля от тревира
и тази пролет
нещо репетира...
Преди

Ей този тука ЛъжИтревИ,
още така наречен Ложку или Април,
показа нрав
(рога, копита и т.н),
докара студ и лед за красота.
Накамарен със намерения
добри -
освен завит с треви до глезен
и сигурно от тях разглезен -
донесе сняг в ранните зори
по средините
тук-таме натрупа,
струпа и претрупа,
набързо
между другото поступа съня зелен за щастие и
срита в кокалчето тази пролет...

Преви цъфтящите овошки до земята,
зюмбюлите, лалетата и нарцисите
зави добре със сняг за мизансцен,
през сцената с размах премина, намигна,
върна се, размина се със себе си...
Какъв април - какъв добър актьор!
Изнесе тази роля спретнат
в дъждовна рокля,
шапка от небе,
обвит
в обширен шал от вятър,
такъв април -
направо от театъра,
а сцената му - свят от новия,
подготвен с
излъгани череши като
минувачи -
едните ръсят цвят,
а другите - ругаят
и гушат се в палта и шапки,
потриват длани да се сгреят...

Аплодисментите къде са?
А къде е
възторжения зрител?

ЛъжИ ТревИ Огледа се...
Поклати недоволно своето небе за шапка -
изтърси лястовици по стрехите...
- Неблагодарници!
А аз така играех,
така се въплътих във образа на февруари,
отново гръм да ме удари!
Сам си повярвах,
Сам се простудих
и сам сега ще пия чай.
Апчих!

( април 2011)