автор: rumpel

Чака Илко на пусия
в Самодивската гора.
Като огнена магия
се изсипала зора:

самодива – волна, руса –
тръгнала към извор чист.
От водата не пропуска
да отпие глътка с лист.

Погледът й с жар гореше,
а до нея – вълк върви.
Скри ги дивата череша
от високите треви.

Илко гледаше как пие
и забрави за целта.
Ех, от цялата пусия
го уцели любовта!

Хвърли Илко пушка лека
върху черната земя.
И направи там пътека,
а от извора – чешма.

И до днес от нея бистра
бисерна вода струи.
В знак на любовта му чиста
самодива с вълк стои.

Който от водата пийне,
влюбва се за сетен път.
Който гордо я отмине –
отеснява му светът.