автор: apostola

Със грижите едни и същи,
поникващи отколе вкъщи,
промъквам се между стрелите
към подстъпите на звездите.

До там, където няма знаци
по пътищата към "Близнаци",
а има мисъл за летене
и страст към звездното броене.

До свършека на всичко земно
в началото на туй неземно,
където губят се следите
от стъпките и на дедите.

Където времето е съдник
на всеки поднебесен пътник.
Където чудесата звездни
изпълват непознати бездни.

И там в незнайните простори
живота ми да се повтори
без грижите едни и същи
зазидани от мене вкъщи...