автор: RachelLevi

Понеже си отглеждаме в душите
естествените свои незабравки,
все тъй ще си оставаме момичета
дори когато вън е чисто бяло...

И дворчето, изпълнено със спомени,
ще бъде в своята почуда – цяло.
Смехът е привилегия на младите,
но после - във сърцето се засява.

А този двор е вечен - и със вишните,
и с любовта, която го огрява.
Събуждат го все сенки на момичета,
които всяка пролет разцъфтяват...

Светът се ражда от едно погалване
- бастунчето е в края - удивителна!

Рашел Леви