автор: severianin

Човек е сам по пътя през живота
и само с боговете мери ръст.
И всеки има своята Голгота
и сам дотътря горе своя кръст.

Не винаги са от дърво гредите
не всеки гвоздей е с желязна стръв,
но в дланите и в стъпалата впити
от всички зейват рани, руква кръв......

Човек е разпнат – зримо и незримо –
на гордост, на заблуда или грях,
а на земята винаги ще има
разбойници, за да умре със тях.
И Юди има, и Пилат – различни,
по свой модел за всекиго от нас;
и трънените ни венци са лични,
оцетът за последния ни час...

Единствен общ за всички чака само
след кръста краят – всички ще умрем.
Проблеми ли?
Проблеми всъщност няма!
Възкръсването само е проблем!
Но аз не съм Исус Христос. Не искам
от вечността да бъда изкушен.
Не вдигам църква и ме плаши риска
в неделя да осъмна възкресен.

Да можех да открия нейде само
дванайсет праведници в своя ден –
апостоли до мъжкото ми рамо,
вестители на истината в мен.
Но тъне този мрачен свят в заблуда,
лъжата има храм и вдига ръст,
а хората не вярват даже в чудо,
а влачат своя непосилен кръст.

И възкресението е измама,
макар че аз съм внук на Мириам,
а и дванайсет праведници няма
на тоя грешен свят.
И аз съм сам,
и крача с кръст на рамо към Голгота,
приготвил съм си гвоздеи и чук.

Дано да не възкръсна пак.
Защото
не искам вече да се връщам тук!