автор: Rodenavlotos

В ден като този се усещам жива.
По-жива от Иисус на този ден на времето.
В една смърт няма нищичко красиво.
Каквото си получил от живота, тя го взема.

Какво тогава този ден ни дава,
освен, че ни показва колко тленни сме.
Нима животът е прелюдия към Славата?
На тази хипотеза ли сме пленници?

Но колко нависоко трябва да се изкачиш
приживе, за да я получиш?
Историята за това до днес мълчи,
а отговора трябва да налучкваш -

всеки за себе си, на принципа на проба-грешка.
Единствените указания са -
една смърт и един живот човешки,
завършили на кръста във страдания.

Остава ни тогава да осмислим каузата,
заради която върху него се увисва.
Смъртта не е завършек. Тя е паузата
преди животът да си е намерил смисъла.