Ave Cezare morituri tesalutant!
Арената е фигура от Римска геометрия,
изчистила пространства от неправилни ъгли,
копирала животът ни под форма на монети,
блокирала резето на резервните врати.
Арената е формула на битие във глутница,
изпилила инстинктите в железни правила –
изконна територия на скитащите кучета,
надушващи страха зад слабите крака.
Арената е граница разделяща завинаги
страха да бъдеш жив от пагубната страст,
изкусно запечатана в медалите двулицеви –
Ези – да си Човек, Тура – да си на власт.
Арената затворила клупът около гърлото –
написала история за мечове и мъст,
е само оратория изсвирена от времето,
е само предсказание за червей и пръст.
Арената е поводът, причината и следствие
за всичките надежди на бъдните ни дни,
класическият паметник под който се нареждаме –
ред щастие и обич, ред посечени съдби.