Въглено време!
Господи,
колко сме въглени!
Въглена птица е Бъдещето.
Отчаяно маха с криле.
Затваря страница
подир страница
от книгата на живота ни -
хилав
и блед...
Върху огромна окръжност
от храмове
никне гъбата на греха.
Расте над кубетата...
Още по пладне
сянка хвърля
Отвъд...
И на ези-тура заприличва
вярата,
а с нея
сякаш
и аз...
От огледалото все повече
гледа ме -
портретът на Дориан Грей...
Губя глас.