автор: ambrouse

Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение– „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо.
Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление на семейни финанси „Финко 7” с надеждата, че най–накрая проблемът е намерил своето решение. Следеше графично представените парични потоци и се опитваше да отгатне дали има някакъв шанс, но такъв явно нямаше – винаги щом натиснеше бутона за трансфер, проехтяваше смразяващото „Невъзможно разплащане”.
Преди три месеца Марио бе платил капаро в размер на 300 000 долара за една малка къща на новопостроения изкуствен остров Енис в Индийския океан. Трябваше да плати останалата сума до седмица, иначе щеше да загуби капарото, а това щеше да обърка не само семейните финанси, но и живота му, защото сумата бе огромна, дори и за добре платен програмист като него. Проблемът бе възникнал, когато банката, в която бяха депозирани повечето му средства– някъде около милион долара, – бе фалирала. Разбира се депозитът бе застрахован, но застрахователят щеше да му върне парите чак след три месеца, когато приключеха делата и проверките. Бюрокрацията понякога разбива човешки съдби и Марио бе на път да се убеди в това. Но не ставаше въпрос само за пари, двамата с жена му Алина се нуждаеха от този имот, защото след последната промишлена авария, въздухът се бе напълнил с какви ли не отрови. Алина вече бе развила болестта ХОББ, въпреки че беше само на двайсет и седем години, а дъщеричката им Нася страдаше от ужасни алергии и хроничен бронхит. Марио и Алина от дълго време мечтаеха да заживеят в здравословна среда, като например на остров Енис, но плановете им вече бяха пред сгромолясване.
Марио се опита да пришпори „Финко 7” и да го накара да намери решение на проблема. Смени приоритетите така, че разходите да бъдат минимизирани и по възможност отложени във времето, а приходите – изтеглени напред, дори и за сметката на неизгодни сделки.
Нещата бяха изключително сложни от финансова гледна точка. Марио се занимаваше с разработване на софтуер за роботизирани електрокари и клиенти му бяха седем компании, които му плащаха според договорените схеми. Разполагаше с четири малки апартамента, от които получаваше наеми, както и с ценни книжа, включително „измислени” деривати. Имаше и дялове във фирми, и дори състезателен кон, който се бе оказал отлична инвестиция. Казано по–просто, семейството разполагаше с над четиридесет източника на приходи и над сто и тридесет разходни пера – като се почне от сметките за ток и интернет, та се стигне до различни застраховки и таксите за курсовете по пиано на Нася. Работата на „Финко 7” бе да се оправя с тази финансова каша, и той се оправяше, досега. Но не можеше да печата пари. Можеше да предлага сключването на анекси, да изпраща молби за отпускане не ипотечни заеми, да прехвърля пари от една банка в друга, да следи борсовите индекси, да предлага изгодни инвестиции, но сега бе безпомощен. Фалитът на банката бе объркал всичко, и явно щеше да разруши мечтите на младото семейство за нормален живот. Защото вече никой не излизаше навън без противогаз.
Марио потвърди с няколко кликвания на мишката десетина мерки, предложени от „Финко 7”, после проследи непрекъснато изменящите се графики. Не достигаха само около стотина хиляди долара, но пък банките вече не отпускаха заеми. Финансовите им програми веднага надушваха кога някой е закъсал и му удряха балтията. На всичкото отгоре арабинът, който бе обещал да купи състезателния кон, се ослушваше. Марио имаше чувството, че полудява, стряскаше се от всеки звук, дори от непрестанното покашляне на Алина, която киснеше в кухнята, опитвайки се да превърне наличните продукти в нещо, което става за ядене. Рядко й се удаваше.
Марио включи един от новинарските канали с надеждата да види нещо позитивно. Не видя. Бунтове в северните части на града заради недостиг на храна и нарушения в климатизацията и снабдяването с кислород. Полицейско насилие, барикади, десетки жертви, запалени коли. Светът не вървеше на добре. Алина кашляше някак обвинително. Всъщност, направо се дереше.
Докато обядваха, Алина обяви, че не издържа повече на атмосферата вкъщи и отива за ден–два на гости при сестра си. Марио не възрази, предпочиташе да е сам с Нася – малката винаги успяваше да го разведри.
Вечерта Марио се напи, после поспа малко, но се събуди от кошмар в три след полунощ и не мигна повече. Седна пред компютъра и започна да бърника из менютата на „Финко 7” и да настоява за резултати. Познатото „Невъзможно разплащане”, десетки пъти поред. От всяко повтаряне на фразата го заболяваше още по–жестоко главата.
Към обяд заспа на бюрото, с положена върху клавиатурата буза. По едно време се стресна от ехтенето на колоните. Отне ме минута да осъзна, че този път съобщението е: „Евентуална възможност за разплащане”.
– Какво означава „евентуална възможност”, по дяволите”! Има ли пари или не?.
Тъкмо, когато се канеше да провери основната информация, телефонът му иззвъня. Беше Алина.
– Марио, кредитните карти блокираха, не мога да плащам! – каза с разтреперан глас жена му.
– Как така?
– Ами така. Наложи се да напусна магистралата заради неплатена такса, сега съм принудена да мина през Север Б, а там… нали знаеш какво става там. – Чу се далечен тътен, после връзката прекъсна.
Север Б бе най–размирният район, там живееха предимно безработни, престъпници, безнадеждно болни и анархисти, и тъкмо там в момента имаше стълкновения. Марио потрепери от ужас, знаеше какво може да се случи там на човек от „горните 10 %”.
Започна да ходи напред – назад из стаята, после му щукна нещо и седна пред компютъра. Минута по–късно очите му се ококориха невярващо. Преди няколко дена „Финко 7” бе сключил пет застраховки за Алина, включително застраховка живот, разбира се след потвърждение от страна на Марио.
– Ти се опитваш да убиеш жена ми! – изрева.
Няколко минути по–късно „Финко 7” отговори с текстово съобщение, което гласеше: „Високият приоритет изискваше предприемането на спешни мерки. Мерките, включително блокирането на кредитните карти, бяха потвърдени от вас. Преминаването през Север Б налагаше сключване на застраховки. Моментен статут: „евентуална възможност за разплащане при наличие на застрахователно събитие ”.