Ромолеше наблизо реката
и се криеше бистра под моста.
Твоя лик зърнах аз сред водата,
да ми кима и води към остров
обграден с лотос бял и бърдуче.*
Бор разнасяше дъх ароматен
нейде там... А с хоботчето смучеше
от смолата му златна пчелата.
И жужеше. Не! Лееше песен,
тази слънчева малка искрица.
Над водата замирах надвесена
и откривах се в твойте зеници.
Но внезапно пропуснах момента
и водата лика ти отнесе.
Две вълни се разбиха във бента,
а мига претвориха във песен...
*бърдуче - водна роза