...И днес се учим пак на свобода,
макар че я гладуваме години...
И тя отдавна не е онова,
което е проблясвало във мрака,
...и не от граница,
и не от чуждо име
е мамила сърцата до полуда...
Душата на пътуващата мисъл
я помни сред пустееща земя –
но не в кръвта,
пролята във корида,
а в тихия ветрец,
след който блясва
духът на Рицар, паж
... и безутешност.
Новозаветна,
вярна на съня...
ще отстоява само свойто име,
което неотменно повелява -
единствено в любов
да се кръщава....
*
февруари, 2013 г
Рашел Леви