От известно време мишките имаха нов владетел. Той беше разпоредил край на моралния упадък от предишното управление. За тази цел забрани съвкуплението с нисшата миша раса. Отсега нататък мишките имаха право да създават семейства само с котките, защото те бяха по-големи, по-бързи, по-умни и по-красиви. И защото природата повелява така.
Естествено това важеше само за простите мишки. Владетелят и неговото обкръжение имаха право да създават семейство със себеподобни, за да оставят достойно поколение с по-чистата си кръв.
Никой не се осмели да оспори новия закон. Орди от мишки бяха заминали при котките, но никоя не се беше върнала да разкаже за щастливите семейни дни. Показваха се единствено фотографии на една красива женска мишка и един едър сиамски котарак, които се гледаха влюбено - перфектното семейство от бъдещето.
След промяната на Семейния кодекс, благосъстоянието на новия владетел и неговите приближени значително се подобри. Построи се огромен палат, охраняван от цяла армия мишки с обръснати мустаци. Така се въдвори ред в кралството и всички заживяха щастливо.
Изневиделица обаче един малък мишок си позволи да протестира.
- Братя и сестри, кой определя кое е нормално? - обърна се той към другите. - Нека всеки е свободен сам да избира дали да бъде щастлив с мишка, или с котка.
Някои се поспряха и се заслушаха.
- Да, наистина, нека всеки решава! - чуха се одобрителни възгласи.
Особено възторжен бе един едър мишок с големи мустаци:
- Всеки сам да решава или да се махат от власт!
Обнадежден от подкрепата, малкият мишок взе една кутия, покачи се на нея и се подготви да държи реч. В този момент пристигнаха мишките с обръснатите мустаци.
- Кой си ти бе, самозванец? - попита строго главатарят им. - Защо мътиш главите на другите?
- Ама само казвам да се избира… - заоправдава се мишокът.
- Какво да се избира бе, негодник? Да развращаваш децата, това ли да се избира?
- Ама вие нямате деца с котките - плахо отвърна той.
- Кой ти каза, че нямам деца? - провикна се главатарят, взе един камък и го хвърли по мишока. - Който не хвърля, значи е с него.
Мишките с обръснатите мустаци се наведоха и започнаха да мятат каквото намерят. Останалите, които досега бяха подкрепяли малкия мишок, се огледаха, видяха свирепите погледи в очите на новодошлите и първо неохотно, а после с истинска злоба запращаха предмети по самозванеца.
- Така ти се пада! - крещеше едрият мишок с големите мустаци. - Да не мътиш главите на другите.