И ще се леят хиляди слова
в бездънната абстракция на времето.
Удавени сълзи отново ще се раждат
и пак ще ги разплаква бремето.
А щастието никога не стига.
Протегнати ръце към ярките звезди.
Какъв е шифърът към нашето блаженство?
Прости ни грешките, безсмъртието ни върни!