автор: Bockpece

Смъртта облякох в бяло –
да не привлича слънцето
Увих живота в черно –
нека се поти...
От вечните им срещи
и раздели отделих
устойчивото в
неутрална гама сиво.
Разсмях червеното за кратко,
но то засрамено се овъгли
до щрих.
Зеленото така й не разлистих –
очите свикнаха със
черно-бели откровения.
Поех с дъха си синьото,
а то от страх се
сви на топка
зад слънчевия сплит.