автор: veronikas

Не съм жена, която с лекота
най-тъжната страна ще си обърне.
Осъденият няма глас, а рамена.
От тишината му какво да си откраднеш?
Не съм звезда, която във нощта
небето безпричинно ще загърби.
Немият си няма глас, а тишина.
От ехото гласът му как да върнеш?
Не съм сълза, която си избра
най-точният момент да се търкулне.
Не можеш да си тръгнеш без вина.
Дъждът ли искаш да прегърнеш?
Не съм съдба, но мога сам сама
светът ти из основи да обърна.
След любовта оставам по крила.
А на небето всяка птица му е нужна…