автор: Volitea_Kovastay

- Направи го значи? - попита невярващо той.
- Да. - отвръна му спокойно тя.
- Хм... - възкликна той.
Денят бе мрачен и студен и по нищо не личеше, че пролетта е дошла. Двамата стояха прави в огромната всекидневна и наблюдаваха хаоса от заблудени хора навън.
- Какво направи с тялото? - попита той
- Нищо, оставих го до колата, предполагам, че вече са го открили.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Скоч и чаша вода, ако обичаш.
Мъжът тръгна към ъгъла на стаята, където беше барът с алкохола. Наля в две чаши и пусна по бучка лед. Седна на дивана и направи знак на жената да се присъедини към него. Няколко минути двамата стояха мълчаливо и отпиваха спокойно от питиета си.
- Какво ще правиш сега? - попита отнво той
- Нищо. Няма да се крия, ще чакам службите да стигнат до мен.
- С какво време разполагаш?
- Още час най - много.
- Готова ли си да лежиш в затвора?
- Няма да отида в затвора, Мартин! Много добре знаеш. - отвърна му уверено тя и погледна картината на стената срещу нея. Не беше нещо особено - идилистичен пейзаж от някакъв будитски храм, кацнал самотно на планински връх.
- Бил ли си там - попита жената и посочи картината.
Мъжът не отговори, а само кимна утвърдително. Двамата отново се умълчаха, отпуснати на дивана. В стаята нахлуваше сивата светлина от мрачния ден вън, а с нея - приглушеният тътен на улицата.
- Имаш ли идея как ще се измъкнеш, ако нещата се объркат?
- Цял живот се подготвям за това, Мартин. Знаеш, имам перфектния план. Нищо няма да се обърка.
- Знам. Но на теория всеки план е перфектен. А ти се изправяш срещу мощен противник, Лора. Подготви се за най - лошото.
Лора не обърна внимание на думите му. Отново погледна картината. Храмът й се струваше някак си откъснат от света и все пак в хармония с него.
- Знаеш ли, Лора, - заговори Мартин сякаш прочел мислите й - Буда извървял дълъг път преди сам да разбере, че нито безграничното охолство, нито строгият аскетизъм носят щастие на ума...
...

Светът беше разтърсен. Новината за убийството на премиера на България обиколи земята за 62 минути и измести от праймтайма репортажите от церемонията по връчването на Оскар-ите.
- Джон, искам да се свържеш незабавно с нашия кореспондент на Балканите - крещеше по телефона главинят редактор на Ню Йорк Таймс. - Разбра ли ме, Джон? След 15 минути всички да са в нюзрума.
- Да, шефе, - издекламира Джон и се зае моментално да осъществи видеовръзка с гръцкия им колега Никос Полихронис. Дали за по-кратко, или защото им звучеше по - западно, го наричаха Ник.
Джон първо набра мобилния номер на Ник, за да му каже, че го иска веднага пред компютъра за видеовръзка. След две минути цялата орда от топжурналисти на Ню Йорк Таймс, предвождани от главния редактор, се бяха събрали в нюзрума и очакваха онлайн включването на гърка.
- Здравейте, братя американци - поздрави ухилената физиономия на Ник от големия екран в нюзрума.
- Нямаме време за официалности г-н Полихронис - махна строго с ръка главният редактор - искам информация за убийството на българския премиер. Заминавате веднага за София. Ясно ли е?
Ник беше свикнал с острия тон на главния редактор, беше се научил да се подчинява на заповедите му без да противоречи и задава излишни въпроси. Това бе и една от причините от медията да му гласуват такова доверие.
- Ясно е - отвърна гъркът без колебание. Какво знаете до момента?
Един от журналистите в нюзрума отвори тефтер и зачете монотонно:
- В 13.18 ч. минути днес е убит премиерът на България. Той е бил без охраната си, а тялото му е намерено до автомобила, който се предполага, че е управлявал сам. Убит е с един куршум в сърцето. Това е официалната информация на българското правителство...
Главният редактор се намеси нетърпеливо:
- Имаш ли да добавиш нещо към тази информация, Ник?
Гъркът отново се ухили широко - този път самодоволно:
- Според моите източници вече има задържан за убийството на премиера. - каза Ник и млъкна, правейки драматична пауза.
- Не ни дръж в невидение - изръмжа главният редактор.
- Шефът на дирекция "Протокол и връзки с обществеността" Лора Захариев. Засега версията е убийство от ревност.
- Това ли е всичко, което знаеш, Ник?
- Да...
Главният редактор прекъсна видеовръзката и се обърна към един от журанлистите в нюзрума.
- Итън, заминаваш за България.
- Но, шефе,...-опита се да възрази Итън.
- Няма но. Ти си най - добрият поилитически журналист и те искам там.
- И защо да пращаме най - добрите там? - попита сърдито Итън - Това е поредното убийството от ревност. Само че този път жертвата е премиер на бедна балканска държава. Липсва каквато и да е политическа нишка. Та ти не ме пусна да отида в Украйна, където има революция - изпъчи се възмутено Итън, опитвайки се да отърве заминаването си в България.
- Итън, България сега е звездата на световната сцена. Искам да разбереш какво стои зад това убийство. Искам биографията на Лора Захариев, искам да знам какви са били последните думи на премиера, искам да знам дали се е напикал от срах. Хората искат зрелище, Итън, и ти ще им го дадеш.