1. Сгъстяване
Цветовете на вечерта се сгъстяват. Нежни като тъгата. Недокоснати. Само дъждът се е върнал, за да събуди техният истински блясък.
А южният вятър е с вкуса на твоите устни. Сладостен дъх, неуловим полъх на лято. И бяга, бяга, едва успявам да вдишам от него. Живителна глътка любов преди мрака. Тръгвам към тебе. Прощавай, но повярвах, когато ми каза веднъж, че и след смъртта ще ме чакаш.