автор: gab1k

Казват, че всеки писател има трето око, т.е. вижда и невидимото, предугажда недоизказаното, сетивата му са свръхчувствителни. Е, моят случай не е такъв. Аз ще пиша истински истории, разказани ми от клюкарчето на квартала Митко.
С него живеем апартамент до апартамент на третия етаж. Аз съм Пешо, умникът с шестиците по български, а Митко е шпионина, който има очи и на гърба си, а уши по цялото тяло. Със страшен слух е, чува какво си говорят съседите, само като се доближи до стените.
Един зимен ден, докато скучаехме у нас, пред компютъра, започнахме да си мислим планове какво ще правим лятната ваканция. Това лято бяхме решили, че ще ходим на море, но пари откъде, като нашите едва свързваха двата края. Тогава Митко предложи да напишем книга за махалата.
- Ей, Пешо, такива тайни има тук в околността, че и Агата Кристи ще
ни завиди. Ще видиш, че ще стане бестселър – аз ще ти казвам историите, ти ще ги пишеш и украсяваш, защото съм скаран с буквите, както знаеш.
Речено-сторено. Ще пишем роман за махалата. Съвременна книга с действителни проблеми. „Ще се купува като топъл хляб” – както казва Митко. Моят приятел се оборудва с лекарски слушалки и с бинокъл, за да чува и вижда по-добре, а аз с дебел тефтер и химикал, и тръгнахме да търсим сензациите.
На нашия етаж живее кака Мими-кокетката, която ходи с г-н Петров от петия етаж, женен с две деца. Тъкмо излизаме от нас и пред вратата на съседката гледаме кофата с боклук. Митко слага медицински ръкавици и следва разравяне на боклука. О-хо, какво видяхме – тест за бременност и то положителен. И тъкмо сме опулили очи, излиза кака Мими.
- Момчета, как сте?
Митко веднага се съвзе. Размахва теста с два пръста и вика:
- Ще пишем книга с истински герои, за да събираме пари за лятото,
с Пешо ще ходим на море. И както гледаме – ти ще си главната героиня.
Съседката веднага разбра намека. Сигурно много съжаляваше, че е оставила боклука си навън. Каза да не бързаме с писанията, че вечерта ще се разберем по комшийски. Разплака се и влезе у дома си.
Слязохме пред блока и тъкмо обсъждахме сюжета на романа – кака Мими, главна героиня, заедно с г-н Петров. Докато се чудехме как ще участват децата и жената на господина в романа, моето трето око побягна с бинокъла зад ъгъла на блока. Отидох да видя какво гледа. А то, бат Гошо от първия етаж, сериозен мъж на средна възраст, компютърен специалист, продава цигари на деца. Боже, до там ли я опря? Тя историята не е за роман, а направо за полиция. Докато аз се чудех и възмущавах, Митко-клюкарчето – щрак, щрак - всичко снима и документира. Бат Гошо видя, че го снима и дойде при нас.
- Що снимате, бе, хлапаци?
- Ами книга ще пишем, бат Гошо и теб ще те направим главен герой
– веднага отговори Митко.
Започнаха се едни разговори, спорове, заплахи, че колко искаме за апарата и да забравим историята, че имиджа му щял да падне. Митко нали е по-отракан изпроси хилядарка. Взехме парите, дадохме фотоапарата, стиснахме си ръцете и го предупредихме, че сега си затваряме очите, защото са ни нужни парите, но ако го хванем втори път – право в полицията. Бат Гошо обеща, че втори път няма да има.
Тръгнахме към входа, да приберем парите и какво да видим, баба Жана слиза с двама мъже в мазата. Уплашихме се да не и направят нещо лошо, тъй като не ги познавахме, и тръгнахме след тях. Отново изненада, баба Жана продава незаконно алкохол в мазето.
- Охо, бабо Жано, какво правиш тука? – попита я Митко като си
тръгнаха мъжете, а тя се стъписа с парите в ръце.
- Ами, нищо, момчета. Нали знаете колко пенсия взимаме в тази
държава и аз трябва да живея – и без да и искаме ни даде 50лв да си затворим очите, и да забравим историята, а това и било последното вино, вече нямало да продава.
Тъкмо се качваме нагоре по стълбите и насреща ни г-н Петров. Обадила му се кака Мими, обяснила какво сме намерили. Носи и той 1000лв за да забравим за нея, него и цялата история около теста. Митко взе и тези пари. Стиснахме си и с него ръцете, и се прибрахме у нас.
Както се разбра, книга няма да има, продадохме историята си, аз и моето трето око, за 2050лв само за 2-3часа. Събрахме парите за морето, ама как? Та ние излязохме същите мошенници като нашите съседи. Отказахме се от Шерлок Хомските си истории, че много лоши неща се случват наоколо, да не ни утрепят някъде за едното нищо.
С моето трето око, Митко, продължаваме да сме като дупе и гащи. Той следи, клюкарства, защото такава му е природата, сигурно полицай ще стане, но само в къщи тайно обсъждаме съседите. А на море ще отидем, все пак, дори и с тези мръсни пари. Ей каква държава сме, от измами и незаконни сделки живеем?!
..