автор: Princesssa

Тъгата е уморена сряда. Песен на Лара Фабиан.
Забравено парче шоколадова торта…
Тъгата е неуверена пролет… и никога неидващо лято.
Неизживян миг, закъснели думи, празно съмнение…
Тъгата са очите ти, в които вече не се вижда моят образ.
Любовта, разпиляна по прашните пътища на порастването…
Тъгата е празната стая, разплетени коси… и разплетени пръсти.
Тъга е, когато не идваш и едновременно с това никога не си отиваш…
Тъгата е недопитата чаша коняк, прецъфтялото цвете, пропуснатият залез…
Тъгата е „Материя” на Калин Донков. И неразбрана книга. И неспазено обещание.
Тъга е цялото време на света, което губиш, преследвайки илюзорното щастие.
Тъга е всеки миг, в който не ме обичаш…