автор: daro

Едно момче
с 39,9 по Целзий,
тресе се.
Покачва живака
на своята майка.
Предстои премиера
с високо сценично налягане.
Нажежената жичка в очите
светлини разпределя.
Но то върви,
застава на сцена –
момче и герой
готов за игри.
Образ разтърсващ,
целунат актьор…
Прожектори го следват
и на Х-икс фокусират.

Фасадите си спуснаха мазилките.
Пред завесите
прозорците се замечтаха.
От ръце на редовете,
гълъбите на ята излитаха.
Хвърчаха и божури…

То напусна сградата
с 36,6 по живота.
В него беше лечителя,
поставил с първа рецепта
сценария.

А майката…
Майка му проумя театъра.
Тя пи от извора
на изкуството в партера.
И беше роса –
малка сестра
от дъжда на детенце.