автор: DY

Детски смях се люлее на сребърна люлка...
Не ми е весело, слънце, не ми е...
Не се научих какво ме прави силна
и какво иска просто да ме убие.

Детски смях плете утро от цъфнали клони.
И дано слънцето да се задържи!
Сериозно ли от кал сме направени, Господи,
и защо си замесил в калта и лъжи?

Детски смях накипява в тревата пред мръкнало.
На съседната улица плаче луна.
Сплитам рехав живот от неслучени сънища
и разплитам надежди – една по една...