 |  Защо ли плашилото
полетя след птицата?
Размахваше шапка,
въртеше усмивката си.
Следваше полета й
с инстинкта си, без очи -
беше ги изкълвала,
за да го омилостиви.
И после плашилото
остана без птицата,
защото изгуби небето,
но продължи да лети.
На следващия изгрев
споменът за плашило
плуваше в дълбок син вир.
Син, като небе за птици...
Публикувано от viatarna на 14.04.2014 @ 14:59:14
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Случване" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Случване
от mariniki на 20.04.2014 @ 14:44:37
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | смъртоносно... като живота, както казва papakot...
грабна ме този товй стих, Кристи... нека ти е
слънчево и светло в душата.. като деня,
навън... |
Re: Случване
от kristi на 28.04.2014 @ 10:41:32
(Профил | Изпрати бележка) | слънчево като обачане, светло като достатъчност...
Ден да ти е, нежна! |
]
Re: Случване
от daro на 15.04.2014 @ 15:56:35
(Профил | Изпрати бележка) | "Защо ли плашилото
полетя след птицата? - защото е птица, а не препариптИца :)
...тогава щеше да си стърчи на кола с въртоопашатата си усмивка като допълнение към натюрморта. ;)))
А птиците понякога вършат едни такива ми ти пилешки глупости - изкълвават
очите на илюзорните страхове като си мислят, че се защитават от уроки, а те си остават в същинските, като спомен за отразеното небе на плашилата в тях. :)
...та това се случва в очите им - скупчване - "Птичият събор"... и слушат папуняка( поетът Аттар), какво им говори...
"Чуйте ме: познавам един цар, който знае всички отговори.
Да идем и да го намерим!"
(.) |
Re: Случване
от kristi на 28.04.2014 @ 10:37:38
(Профил | Изпрати бележка) | Плашилото, което пази спомена за полет ти помахва с ръка за поздрав, съборнико от СТАНа. )
Ден с обичи, земляче! |
]
Re: Случване
от kristi на 22.04.2014 @ 10:21:35
(Профил | Изпрати бележка) | Убийствено прав - като живота!
Христос воскресе!
Ден с обичи, папа! |
]
Re: Случване
от kristi на 22.04.2014 @ 10:20:38
(Профил | Изпрати бележка) | Точна асоциация, Меги.
Христос воскресе! |
]
Re: Случване
от kristi на 22.04.2014 @ 10:19:16
(Профил | Изпрати бележка) | Синьото пространство ти се радва, Ули...
Христос воскресе! |
]
Re: Случване
от Rodenavlotos на 14.04.2014 @ 17:22:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Много символи в тази творба има. Птица и плашило, небе и дълбок вир...Все противопоставени един на друг, като ин и ян. Навя ми много тъга и усещане за обреченост. Каквото и да е вложила авторката в него, това беше моят прочит. Накара ме да се замисля и ми хареса много. Много поезия има в него. Поздрави, мила Кати! Винаги са ми доставяли удоволствие твоите стихове. |
Re: Случване
от kristi на 18.04.2014 @ 11:26:10
(Профил | Изпрати бележка) | Авторката снове между сините вирове и небето, измисля си полети, но си е един уморен домоседен скитник.
Светли празници, Светле!
Любов и надежда! |
]
Re: Случване
от mariq-desislava на 14.04.2014 @ 17:12:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Устремът на този текст е забележителен, тъй като одушевяването на едно плашило довежда читателя до душевна трескавица.:) Самото подреждане на отделните картини ме вейна към следната асоциация - птици кълват небето, а плашилото плаче, летейки.{} |
Re: Случване
от kristi на 18.04.2014 @ 10:34:07
(Профил | Изпрати бележка) | Може и странно да е, но имам слабост към човеци, които също като бостанско плашило, побити насред житейската нива се опитват да летят. Въпреки!
Светли празници, дес!
Обичи! |
]
Re: Случване
от missana на 14.04.2014 @ 17:01:11
(Профил | Изпрати бележка) | Интересен текст, лежащ на медианата между смисъла и едно сюрреалистично усещане. Все едно съзерцавах картина на
Жан-Мишел Баския. Такива текстове е трудно да се дешифрират аналитично. Те нямат буквална аналитична идентификация, но въпреки това са носители на смислово въздействие.
Нещо ни кара да полетим след птиците, но очите сякаш ни пречат в този полет. И дори - целта на полета - небето, да престане да съществува, е постигнато всъщност най-главното - наличието на състояние на полет. Небето е изиграло ролята единствено на скеле за този полет, а птицата е била изначалната провокация за него. Когато и двете /тези/ изчезнат от хоризонта на събитията, полетът е обречен на изчезване в класическия си вид. Но той продължава да съществува във фантомното небе - синия вир, и плуването е новото му агрегатно състояние. Полетът остава като генерално постигнат принцип на летенето. Този принцип вече не може да ни бъде отнет. Но за гледащите отстрани събитието, то няма тази радостна перспектива.
Поздравление Кристи! Поразмърда ми ръждясалия мозък.
Нови поетични успехи ти желая!: Мисана |
Re: Случване
от kristi на 18.04.2014 @ 10:23:10
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност всеки един от нас се е озовавал във вира в опита си да полети, следвайки своята птица... тъжно, но не всеки може да е като чайката Джонатан.
Светли празници, Миссана! Светли и пълни с обичи! |
]
]
Re: Случване
от ATOM на 16.04.2014 @ 07:17:46
(Профил | Изпрати бележка) | едно атомче присъства
какво му се чудиш :р |
]
Re: Случване
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 18.04.2014 @ 11:25:44
(Профил | Изпрати бележка) | Отведе ме там,
видях как се случи ;)
По-добре син небесен вир
малка утеха
отколкото нищо или
по лошо кална локва... |
Re: Случване
от kristi на 10.05.2014 @ 11:27:51
(Профил | Изпрати бележка) | Извинявай за късния отговор, Краси, но битовизми някакви ме бяха превзели.
Всъщност нищото е по-лошо от всяка кална локва, повярвай ми.
А вировете, дори и капан да са, живителни са.
П!!! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 683
ХуЛитери: 1
Всичко: 684
Онлайн сега:
