автор: ZAGORA

Илиана отново затвори овехтялата тетрадка на Иван.Той беше изключително прозорлив и я разбираше винаги, изявяваше желание да й помогне и го правеше когато тя му позволяваше.Човечеството направи сериозни открития в последните десетилетия.Но защо не откри начин или средство,чрез което да четем
човешките мисли и чувства.Тогава нямаше да се подминаваме неразбрани и убедена съм, че щяхме да бъдем много внимателни и деликатни един към друг.Ако знаеше, че може да отвори душата си за Иван Господинов и да му има пълно доверие, тя щеше да преболедува много по-леко измамната си любов към другия Иван.Реши отново да чете неговия дневник:
17 януари 1994 год.
Здравей летопис на живота ми,здравей!Отворил съм страниците ти,за да излея всичко,което се таи в душата и сърцето ми.Аз донякъде съм спокоен, защото истината за оня Иван, който се беше завъртял около Илиана най-после блесна. Аз отдавна я знаех, но не можех да й я кажа. Щеше да изглежда преднамерено. Но все пак рано или късно тя се разкри.Лошото е, че момичето се промени напълно и страда. А аз съм свидетелят, който вижда и скритом съчувствува на нейното страдание.
Сложна машина е човекът, много сложна.Сетивата са най-висша проява на човечност. Всичко, което притежаваме-тяло, енергия, съзнание като че ли са ни дадени, за да си взаимодействуваме чрез сетивата си.Сетивата могат да ни подлудят от радост,а могат и да ни погубят от отчаяние. Времето е е като дълбаеща сонда, която трябва да достигне реката от мъка в дълбините на душата и да я изведе на повърхността, за да се излее,да изтече навън и на човек да му олекне...
Ние с моя по-голям брат, който наскоро беше ръкоположен за свещеник, често разговаряме на духовни теми.Те са истинско лекарство за човешката душа. Брат ми,който се казва отец Данаил, ме научи да внимавам какво мисля, говоря и правя.Опитвам се да бъда положителен, макар че не винаги ми се отдава.
Аз обичам Илиана, но зная, че тая любов е обречена...Тя е несподелена,даже е неизповядана, но е безусловна, така че изцяло ме е погълнала и нямам власт над нея.Аз се възхищавам на всичко в това момиче.На зелените й очи с дълги и подвити мигли, на косата -гъста и леко начупена, на тъмната брадавичка под ухото й, на некрасивия й нос и прекрасните й устни.Обичам живия темперамент и заразителния й бълбукащ смях.Обожавам силното й тяло и стегнатите й момичешки гърди,мускулистите й крака.Мога с часове да я съзерцавам без да се уморя или да се наситя.Мога вечно да я обичам със същата страст.Но е толкова безнадеждно!Тя гледа на мен почти като на безполов приятел...Трудно ми е да си представя живота по-нататък без Илиана. Няма на света друго момиче, което бих могъл да обикна. Сега съм щастлив,че мога всеки ден да я виждам и чувам.Но когато завършим учебната
година и се разделим завинаги не бих могъл да понеса тая раздяла...Моля се да имам шанс да й кажа какво чувствувам...Дано ме разбере.Сега Илиана страда за оня жалък нещастник Иван,а аз съм разкъсан от противоречиви чувства. От една страна се радвам,че най-после е разбрала що за човек е той,а от друга -душата ми плаче като гледам колко унила и тъжна е тя. Илиана напълно се промени.Някак се сви,затвори се в себе си, стана сдържана, замислена и мълчалива. Всички в класа забелязаха нейната промяна, но никой не можеше да й помогне. А обекта на терзанията й, Иван се правеше на ни лук ял, ни лук мирисал.Но момчетата,които тичаха преди време след него, сега почти не го забелязваха. Тая нова роля на пренебрегнат лидер явно не му допадаше твърде много. Но той не беше от хората, които се отказват лесно и струва ми се,че обмисля следващия си ход,с който ще се опита отновяо да спечели загубените си позиции. Що е време пред нас-все наше е. Ще видим,летописе на живота ми...”
„26 януари 1994 г.
Здравей мой съприказчико и изповеднико, трябва да си поговоря с теб, защото имам какво да споделя .Днес научих нови неща за жалките прояви на оня тъпоъгълник Иван. Разказа ми за тях Теню Бабата.Илиана има първа братовчедка, която е в девети клас.Тя е гадже на наш съученик от съседния единадесети клас.Казва се Станимир и е много свестен. Пълен отличник е и се ползува с голям авторитет пред учителите, пък и пред учениците.Отнася се добре със всички и те го уважават.Хубавец е и има силно излъчване.Няма училищна инициатива,в която той да не участвува.Та решават една група от момчета и момичета от неговия клас да отидат на кино.Нашият Иван научава от Станимир за замисленото мероприятие и под претекст,че се е скарал с момичето си, го моли да убедят Илиана да отиде с тях на кино.Плаща билета си,но предупреждава,че ще закъснее малко. Настъпил е мига на възхода на нашия герой.Той подготвя две момчета от класа ни за свидетели на победата му като купува и на тях билети. Илиана не може да откаже на братовчедката си и се съгласява да гледа филма.Лампите са угасени и големият екран светва. В това време в салона влиза Иван и се промъква до стола си,който е до Илиана. Неговите момчета са заели стратегически позиции и наблюдават със затаен дъх събитието,което трябва да възвърне завяхналата слава на техния водач.Илиана е видяла вече кой е съседа й по място и е нащрек. Иван присяга и взема в тъмното ръката й.Сърцето на влюбеното момиче бие като лудо.Дали той ще й се извини,дали ще последва нещо вълнуващо,което да го реабилитира в нейните очи. Толкова малко трябва...Но нашият Казанова няма такива намерения. Той отново демонстрира фриволното си поведение и с ръка под полата хваща Илиана за бедрото. Следва такъв оглушителен плесник, че той се чува в цялата зала и десетки погледи се насочват към мястото на възмездието. Момичето става и напуска прожекцията. Но излагането на мераклията си е чист резил.Още същата вечер новината се разпространява с телеграфна скорост от уста на уста.В къщи Илиана споделя всичко с майка си и я моли да я премести в друга паралелка.На другия ден те посещават заедно дирекцията и Илиана напуска нашия клас.Аз съм съкрушен,защото вече няма да мога да виждам моята любов, няма да чувам гласа й, смеха й, да вдишвам аромата на косите й..За мен настъпват нерадостни дни.”
" Боже Господи,каква илюзия е живота!Колко тревоги и вълнения преживени напразно и защо е всичко това?!Кому е било необходимо?! Младият човек обича пламенно,неразумно,всеотдайно.Никога след това не обича така ...Това е очарованието на младостта...Нима аз някога съм преживяла всичко това?!Какво открих в това момче,че си позволих да изпитам толкова болка и обида?!Той не беше забележим,не впечетляваше с нищо.Ако трябваше да го оценям по шестобалната система ,оценката щеше да бъде между три и четири. Каква беше тая чудодейна сила, която ме разтърси и ме накара да мисля непрекъснато за него с копнеж и тъга. На юбилейната ни среща той заедно с другия Иван седна срещу мен и ми каза просташки откровено, уж на шега,но и с болка:”Илианче,ние не можахме да сме заедно в живота,но ако е рекъл Бог,нека децата ни да са заедно.Жена не ми стана,но сватанаци можем да бъдем!”Какво ли съм писала аз за тия времена?Спомените са така избледняли..."Тя разтвори дневника си и се зачете:
24 януари 1994 г. Днес у дома дойде братовчедката ми Катерина, за да се извини за неприятните ми преживявания в киното.Учудила се,че напускам залата по време на прожекцията, но научила всичко от Станимир. Казах й да не се чувствува виновна за случилото се, защото тя няма никаква вина.Съобщих й,че сме ходили с мама при директора Николов и вече няма да съм в тоя клас. Преместих се в съседния „Б” клас, за да не виждам Иван и да не ме безпокои повече.
Мама обясни всичко на господин Николов и той обеща да разговаря с момчето да не припарва край мен по какъвто и да е повод.Така че от утре нов клас-нов късмет.”
След всичко,което се случи, чувствувам, че любовта ми към Иван заглъхва като ехо...Той вече не е това,което беше преди.Къде изчезнаха нашите вълнуващи разговори след училище,всичко казващите и разбиращи погледи и искрения ни смях.Не е ли сложно и трудно да говориш едно,а да мислиш съвсем друго?!.Ами щом сега е такъв, какъв ли би станал след няколко години?!За която и да се ожени, ще продължи с двуличието си и тогава и двамата няма да са щастливи. Той е като бог Янус с едно лице обърнато към лъжата,а другото- към истината.А може би в бъдещото си семейство ще е по-истински, но неговата истина ще е нечистоплътна и отблъскваща. Аз мислех,че селският корен е дълбок и здрав и винаги съм намирала в селяните нещо истинско,безкрайно трогателно и чисто...
Чак не е за вярване, но ясно е, че всяко правило си има изключение. Може ли едно криворазбрано водачество да е залог за потъпкване на всякакво уважение и себеуважение,на любовта като най-висше чувство,на взаимност и доверие...Не съм си мислила даже, че цената на едно илюзорно Его може да е толкова висока.Това момче носи измислената истина у себе си,а това сигурно е ужасно мъчително за самия него. Напоследък лесно започвам да плача, а не бива да се самосъжелявам. Животът продължава и аз ще бъда наистина едно щастливо момиче!Обещавам си!”
Илиана отново се пренеси в дневника на Иван Господинов:
7 февруари 1994 год. Здравей приятелю, имам да ти разказвам интересни неща.След злополучното кино нашият Иван беше окончателно изоставен дори и от най-преданите си сподвижници. Разхожда се съвсем сам през междучасията, мрачен и потънал във филосовски размисли.Същински Хамлет е. Чак сърце да му се скъса на човек като го наблюдава.Приеми тия ми думи за шега.Нямах намерение да се занимавам с тоя глупак, въпреки,че на него и боят му е малко. Но преди около седмица като се разминахме в парка,той ми подвикна пред няколко ученика:”Хей ,Кауне,гемиите ли ти потънаха,че си се оклюмал такъв?! И ти не можа да спреш твоята потайна любов- Илианчето.Тя разтрогна свещения ви съюз, прелъсти те и те изостави май. Отново си самотник...”И се захили като телешка глава в шкембе,въпреки,че изобщо не му беше до смях. Не му отговорих нищо, но реших тъпкано да му го върна за всичко, което причини на Илиана и за цялата ирония и сарказъм, които вложи в думите си. Имам съседка, която работи като машинописка в една фирма. Помолих я да ми даде за няколко часа пишещата си машина.Казах й,че ще печатам на нея текст, който трябва спешно да представя в училище.Тя ми донесе една малка машина и ми каза да не бързам да й я връщам,защото си има и друга.Седнах и скалъпих писмо до бащата на умника,в което описах деянията на сина му.Успях да се добера и до адреса на приятелката му в Пловдив. И на нея разказах всичко за любимия й човек. Постарах се писмото до баща му да пристигне през седмицата когато наш Иван е на училище. Пуснах двете писма в неделя и зачаках като на гюме резултатите. Баща му пристигна в гимназията по средата на седмицата.Беше мъж, изглеждащ изненадващо лъскав за редови селянин.По късно разбрах,че и той като бащата на Илиана е агроном.Но обработвал стотици декари своя и наета под аренда земя.Спря си мерцедеса на улицата край гимназията,взе сина си под ръка и влезе с него в дирекцията. Видях всичко това, ащото бях ходил за закуска в близката закусвалня и се връщах от там когато пристигна. На излизане ученикът имаше много разстроен вид, но родителят го отведе в квартирата , за да продължи със съветите си . А приятелката му се оказа явно интелигентно момиче,защото преди да реагира ,си направи труда да проучи подробно фактите .Изобщо тъмните облаци над главата на Иван бяха повече от градоносни и той беше очукан от споходилата го житейската градушка като недоузряла краставица. Ако само знаеше милият кой беше двигателят на тия неочаквани събития,ако само знаеше! Но нямаше как да научи!. Дълго време се чуди от къде му беше дошло всичко, но макар и да имаше подозрения нямаше доказателства. Е,мило мое момиче , вече съм го поставил на място този твой Казанова. Може да забравиш и да продължиш напред. А ти, Иване, дръж си устата заключена,защото оня твой адаш и глупак сигурно до края на годината ще души,за да открие кой го подреди така.”
Илиана беше сащисана.Никога не би подозряла Иван Господинов,че е способен на такава постъпка.Но тя го познаваше като интелигентно момче с добро възпитание ,притежаващо морални ценности и нравствени достойнства. Опита се да се постави на неговото място и да разбере, защо го беше направил. Колко ли се е почувствувал омерзен след публичното подмятане на другия Иван.Любовта на Иван Господинов към нея , крита толкова ревностно и споделяна само с дневника му, изведнъж е била безцеремонно разголена , изложена на показ и опетнена от
циника Иван. Ето, това не е могъл да понесе влюбеният младеж и затова гневът му е бил унищожителен.Възмездието е било обмислено много съобразително и истината,която толкова години беше възбуждала любопитството й, най-после бе открита макар и след оттеглянето на Иван Господинов от света.

/следва продължение/